Постинг
15.06.2007 01:08 -
Цял...
Когато съм сам в планината... Когато природата ме обгръща. И
над мен е само небе... Океан от бели пухакави кълбета,
прегръщат двата хоризонта. Когато планинските върхове се
простират до безкрая и Слънчо се процежда жадно към зеленото
море, докъдето поглед стига...
Тогава ми липсваш много!
Така ми липсваш, в такива моменти... Защото съм обгърнат от
съвършенство и красота, а аз съм незавършен и не цял. Имам
нужда от присъствието ти, за да се слея с хармонията около
мен. От това да си в мен, за да преливам, да мога да се
чувствам пълноценно и жив. Да усещам дъхът ти с кожата си,
топлината ти с тялото си. Усмивката ти, да виждам с очите
си.
Да чувам гласът и смеха ти, със сърцето си. ДА ме
гъделичка, настръхвайки нежно, Аурата ти...прегръщайки те,
замирайки.....в теб.
Защото човек е истински човек, когато обича, споделено и
безрезервно. Когато има Любима душа, с която да се слива.
Само когато съм с теб, съм цял.....
...Любов моя!
Какво съм аз без любовта?
Ранена...мъртва съм душа!
Поздрави за вълнуващият текст!:))
цитирайРанена...мъртва съм душа!
Поздрави за вълнуващият текст!:))
Благодаря ти Славейче! Съгласен съм, че ако я няма Любовта, всичко се обезсмисля.
цитирайтой е този, който те допълва и наистина ти дава това усещане за цялостност... Много силни и истински преживявания, обгърнати от красотата и магията на любовта!
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
:)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 191
Архив