Постинг
23.05.2007 18:17 -
САМ
Автор: usko
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2034 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2007 08:01
Прочетен: 2034 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 24.05.2007 08:01
Цял живот съм се съобразявал и помагал на хората, около мен.
Близки, роднини, познати. Как никой не се позаинтересува,
как се чувствам аз. От какво имам нужда, и какво ми е на
душата. Знам, че ме обичат и държат на мен. Но ми дотежава
понякога това, че креативноста е насочена постоянно от мен
към тях. Тежало ми е, и че когато съм имал остра нужда от
помощ най често, като се огледам не ги е имало до мен. И се
впрягам, генерирам целият си потенциал и все съм успявал да
се справя със ситуацията. А когато някой има зор....
естествено моя милост е насреща, да помогне. Защото съм си
създал навици и условия да се боря и оцелявам в тоя
безмилостен живот. И аз....помагам. Не се оплаквам. Не
съжалявам. Радвам се, даже искрено...! Но после, всеки се
затваря в черупката си, след като вече няма зор. И не се
сеща, че понякога и на мен ми дотежава. И аз съм човек...
Толкова ли независим и всеможещ, безпроблемен изглеждам
отстрани. Вярно е, че не обичам да се оплаквам. И гледам да
се справям сам с проблемите си. Но все пак и аз съм човек. И
аз съм раним и мен ми е тежко понякога. И най тежко ми е
когато няма с кого да споделя... Защото най близкият ми
човек,.. ми е страшно скъп. И в момента за да го съхраня,
трябва да не го тревожа. Най ужасното нещо на този свят, е
да си сам. Тогава и Надеждата бледнее и дори тя губи от
силата си, да ни вдъхновява и въздига. Дори и да виждаш
красотата до себе си, дори и да я докосваш, когато нямаш с
кого да споделиш.....си просто никой! Когато няма никой до
теб... си обречен. Споделеноста e нещо безценно. Даряващо и
изпълващо... Когато има Любим до нас, само тогава има има
завършеност. Само тогава, сме едно цяло.Само тогава сме
"цели". Когато сме сами, сме дърво без корен. Ние сме
създадени да не бъдем сами. А да търсим и обичаме. Да
споделяме, да попиваме и да отдаваме. Да изгаряме и да се
вплитаме с душата и тялото на Любимия. Да творим Любов във
всичките и безборойни измерения. Преобръщайки ни, Любовта да
прониква в нас. Да виждаш собственото си щастие в очите на
Любимия. Да потънеш там и.........да забравиш къде си!
Отвратително е да си..... САМ!
но точно там е и причината. Ти не умееш да "си поискаш помощ" В никакъв случай не го разбирай откъм лошата страна, напротив. Има два вида хора, поне според мен: единият не се притесняват да се оставят да бъдат обгрижени и съответно получават повече от другият- тези които предпочитат сами да се справят без да хленчат.
а самотата... тя е понякога благословия понякога товар. Пожелавам ти тази красива споделеност за която пишеш. Няма нищо по хубаво от това :)))
цитирайа самотата... тя е понякога благословия понякога товар. Пожелавам ти тази красива споделеност за която пишеш. Няма нищо по хубаво от това :)))
ти не си сам,имаш любим човек..щом толкова го обичаш,значи е част от теб...довери му се,сякаш споделяш със себе си на глас...не е ли това част от любовта:)
цитирай!
цитирайБлагодаря Ви за вниманието. Отчаянието ми е много непривично. И е добре да не го допускаме в себе си. Защото то е изключително деструктивна сила. Не го допускам, просто ми е дотежало и "разсъждавах на глас"
цитирайTova e edna misyl ot knigata "Myje" na Georgi Markov.
цитираймай ми е познато това.. чувство.
човекът... Той е някъде близко за мен, поне така си мисля винаги, май само се утешавам.
ужасно е, когато си сам, няма на кого да се опреш, на кое рамо да излееш всичко, което ти тежи...
самотата е ужасна, да.
просто понякога трябва да намерим златната среда, дори тогава, когато сме сами... трябва да вярваме, да се справяме.
аз успявам някак си, макар да ми е трудно понякога.
усмихни се и не мисли такива неща :))
сигурна съм, че всичко ще се нареди :-)
цитирайчовекът... Той е някъде близко за мен, поне така си мисля винаги, май само се утешавам.
ужасно е, когато си сам, няма на кого да се опреш, на кое рамо да излееш всичко, което ти тежи...
самотата е ужасна, да.
просто понякога трябва да намерим златната среда, дори тогава, когато сме сами... трябва да вярваме, да се справяме.
аз успявам някак си, макар да ми е трудно понякога.
усмихни се и не мисли такива неща :))
сигурна съм, че всичко ще се нареди :-)
Благодаря, moony за добрата дума. Само да спомена че сега съм един от най щастливите хора на всета. И то не защото настроенията ми се менят переодично. А защото имам подкрепата на най добрата и даряваща жена, която познавам. Пожелавам на всички да намерят съкровището кето намерих аз.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 191
Архив