Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2007 18:21 - Звездите..
Автор: usko Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1214 Коментари: 5 Гласове:
1



Кога започнах да се замислям за Бог? Когато, като малък гледах..Звездите. Тези красавици неземни. Вдигам глава нагоре и ги виждам кристално ясни. Така красиви и загадъчни. Пленяващи детското ми въображение и неусетно пренасяйки ме в света на мечтите. Такова разнообразие дълбочина и контраст. Магия... Гледам ги и имам чувство че са близко. Протягал съм ръце защото мисля че се приближавам към тях. Да, ето нищо не ме дели от тях. Просто протягам, ръце напред и подскачам и се приближавам към тях. Винаги съм приемал, че звездното небе е все едно да погледнеш Бог. Реално и истински. Да това е частица от него.. Това е той. Пленяваща грандиозна гледка. Възхита, опиянение и гордост, че аз съм частица от всичко това. Единствения момент в който не ти пука за смърта. Защото от там си дошъл и там, в космичния безкрай ще отидеш. След много години земята ще се пръсне и ще се превърнем в едни пътешественици. Частиците наши, ще обикалят вселената. Ще се превръщат в звезди , слънца, комети, планети. Ние сме част от всичко това... Приказно...! А душите ни вече ще са Там...отдавна и щастливи. Това, което виждаме по нощното небе, всички тия светещи точици, не са само звезди. Те са звезди(слънца) и планети. Но всички светят мило, едни със собствена светлина а планетите с отразена светлина. Така съм си мечтал за телескоп, като малък...Ех.. да им се радвам. Да бъда по близо до тях. Даже бях започнал да си правя, но не намерих четежи на телескоп. Разглобих си, дори апаратчетата за детски филмчета да им взема лупите. Така и си останах без телескоп. Гледал съм луната с бинокъл.... Страхотно. много по голяма..започват да се различават чертите и.... Господи....аз едно време бях писъл книга, приказка "Ян бибиян на луната" моя си книжка. И нея така и не я завърших, ама аз бях дете. Бях забравил за нея... Че ми стана хубаво...мило. Много съм си мислел за космическите пътешествия. За огромните разтояния, за Безкрая.... Единственото нещо материално, което няма край. Замисляли ли сте се над това? А, това, каква е вероятноста да се зароди живот някъде... ? Колко съм се мъчил да осмисля същноста на Безкрая.... Мисли, магия, красота и Бог! Нямам думи... Но ние сме си отредени, за този си живот да сме тук, на земята. Затова подскачам, подскачам...ама си оставам тук! Земята не ме пуска. И се задоволявам с каквото успея да погледна от тук.



Гласувай:
1
0



Следващ постинг

1. zvezdichka - Добре дошъл в блог-пространството :)))
18.05.2007 12:00
Поздрави от една Звездичка :). Много мило е това, което си написал. Виждам красотата и устрема на една душа, на едно дете, което се рее в звездните висини и търси да докосне звездите :))). Какво по-хубаво от това!
С пожелания за усмихнат ден!
цитирай
2. usko - Благодаря ти за гостоприемството, ...
18.05.2007 13:29
Благодаря ти за гостоприемството, Звездичке. Аз не съм силен в писането, но все пак понякога ще пиша по разни темички, които ме вълнуват и вдъхновяват.
цитирай
3. slavei - Добре дошъл и от мен!
30.05.2007 11:53
Интересно е това, което си споделил!
Усмихнат ден!:)
цитирай
4. viv13 - Дали е за "коментари"...
12.10.2007 13:07
Дали е за "коментари"-не знам-реверанс към твоята естественост!
Може би и затова пишеш рядко...тя естествеността, като всички красиви неща е състояние, не показност и суета...въздействаш космически, притегателно нежно!
цитирай
5. usko - VIV-че,
12.10.2007 22:22
май добре си ме преценила. Определено, ако няма какво да кажа, не си отварям устата.
А ти вземи драсни някоя темичка, де. Да почетем и ние.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: usko
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17632
Постинги: 5
Коментари: 34
Гласове: 191
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31